Защо имаме склонност да търсим хора, които ни игнорират

Продължаваме да им пишем, дори да няма смисъл

Колко пъти сте се заклевали пред себе си и който и да е, че повече никога няма да се обаждате, пишете или търсите по какъвто и да било начин даден човек.

 

За него със сигурност е странно, защо продължавате да го търсите след като не ви обръща внимание. А представете си да знаеше за всички неща, които сте премълчали, за всички пъти, в които сте се спирали да наберете номера му.

 

Вашите приятели правят всичко възможно, за да ви помогнат да се отървете от манията по бившия. Взимат телефона ви, когато сте пили, когато сте тъжни и особено когато видят онзи поглед в очите ви, който издава как си мислите, че той умира да чуе това или онова.

 

И все пак, някак си, вие успявате да го потърсите. Пишете му не веднъж или два пъти, а повече от 10 съобщения. Толкова ви е срам от това, което правите, но не можете да се спрете, сякаш сте изгубили контрол и всякакво чувство за мярка. Каква е причината за всичко това?

 

Ето един пример: Да кажем, че използвате асансьора всеки ден, когато отивате на работа. Качвате се, натискате бутон 12 и чакате да ви закара до посочения етаж. Но един ден се качвате както обикновено, натискате бутона и нищо не се случва. Казвате ли си „О, този асансьор явно няма да работи повече. Просто ще се кача по стълбите до 12-тия етаж“ ?? Или продължавате да натискате бутона отново и отново, все по-силно и по-настървено? А може би и други бутони – всички бутони?

 

Когато започнете да заливате бившия си с обаждания и съобщение, всъщност, това е първата крачка към отказване от този навик. Просто мозъкът ни е така устроен, че често може да се случи да отхвърля един факт, който е неочакван и необикновен за него. Но това положение ще отмине, в случай че той не ви отговоря и не ви дава напразни надежди.

Автор: